Как да торите?

Тъй като сега е лято, когато всичко се показва в градината, искаме да използваме този Специален бюлетин на GARDENA, за да ви дадем насоки за подходящия градински тор. Все чувате този израз: "Това е от моята градина, не е торено!". Но в тази горда хвалба за привидно успешно отгледани плодове и зеленчуци има нещо изначално нелогично. Ако нещо е голямо, то то се нуждае от много хранителни вещества. За да могат растенията да образуват ценно съдържание, те се нуждаят от достатъчно количество от правилните съставки. Поради тази причина е важно да подхранвате всяка използвана за различни цели част от градината си по правилния начин!

Дали използваният тор е неподходящ?

Не, не е. Всеки използван тор – независимо дали е компост, оборски тор или царевичен тор – има различен ефект върху състава на почвата. И всеки тор работи по различен начин, тъй като има различен състав. И последно, хранителните нужди на различните растения също са различни: скалнорастящото растение тлъстига има различни изисквания от храста делфиниум, а доматите имат още по-различни нужди. 

Това, което е общо за всички растения е, че в допълнение към множеството елементи с микроконцентрация, като мед, сяра, магнезий и други, те всички се нуждаят от четири основни хранителни съставки: Азот – двигател на растежа и основен компонент на протеините, но също така важен елемент на хлорофила; магнезий – ключов елемент за хлорофила; фосфор – необходим основно за цъфтежа; и калий за образуване на тъкан и зреене на плода.

Различните растения се нуждаят от различни количества от тези хранителни вещества; за информация кои растения консумират повече и кои – по-малко вижте конкретните съвети за торене по-долу.
 

Ами органичните торове?

Интересен е отговорът на следния въпрос: "Органичният тор по-добър ли е от изкуствения?" И отново отговорът е: Зависи! Според това, което понастоящем знаем за растенията, самото растение не прави разлика дали получава азот, фосфор, калий и т. н. от органичен или изкуствен тор. То може да приема тора само в определена химична формула, в която торът трябва да стигне до корените – в противен случай нищо не върши работа. Независимо дали приема органичен тор, или не, действителните хранителни вещества не се поемат от растението според техния произход, а според нуждите на растението. 

Единствената полза от органичния тор обикновено е в това, че той е по-добър за почвата и нейните обитатели. В сценарий на крайностите хората, които използват само минерални торове, ще разрушат почвата на градината си в дългосрочен план, тъй като този тор не доставя хранителните вещества на хумуса и отпадъците, необходими за живота на почвата и нейните обитатели. 

Ако използвате органичен тор, запомнете, че са му нужни поне три до четири седмици, в зависимост от времето, за да се разтвори в почвата и растенията да могат да поемат хранителните вещества. Така че, за да осигурите на растението храна през април, трябва да положите органичния тор (като рогов тор или компост) отрано през март! Минералното торене е особено подходящо, ако искате да доставите на растението много хранителни вещества относително бързо. Има също и нещо средно между двете: смесени органично-минерални торове – на органична основа и добавени минерали.

По въпроса за добавянето на различни неща: Градинските почви обикновено имат твърде много фосфат, докато азотът почти винаги не достига. Така че невинаги има смисъл да използвате съставен тор. Ако добавите много тор, хранителното ниво може да е твърде високо (освен това многото помага, но не твърде много!). По-добре да подхранвате според това, което е нужно, отколкото да използвате все една и съща формула. Например, използвайте азотен/калиев тор вместо съединение с азот/фосфор/калий, ако почвата вече има достатъчно фосфат. Как да разберете? На всеки две години трябва да вземате проба от градинската почва и да проверявате нивото й на облагородяване. Това означава, че винаги ще сте в течение на нещата и може дори да успеете да компенсирате разходите за теста на почвата, като спестите от тора. Едното струва приблизително колкото другото. Във всеки случай този метод осигурява по-добра грижа за почвата във вашата градина. Освен това често защитава ценната подпочвена вода, тъй като в нея не се излива прекомерно наторяване.

Но стига толкова обяснения – да започнем с практическата част! Да се разходим заедно във вашата градина:

Какво трябва да бъде наторено сега? И най-вече, колко тор трябва да се използва?

За саксийни растения и тези на балкона използвам минерална почва, например готова смес за саксии. Торът, съдържащ се в нея, може лесно да се разрохква и не се отмива от честото поливане. Запасът от тор във висококачествената пръст за цветя, добавен от производителя, обикновено стига за около 6 седмици. Най-късно тогава трябва да добавите още тор. Затова по време на засаждането аз добавям дългосрочен тор – 2-3 грама на литър почва. Ето как осигурявам основната храна за цветята си до август/септември. Добавям също малка доза течен тор всяка седмица – 0,1 до 0,2 части на хиляда – когато поливам (т. е. 10 до 20 ml течен тор за пълна лейка от 10 l). И отново: Следвайте инструкциите на производителя, описани върху опаковката на тора!

В градините с храсти степента на мерките за наторяване зависи основно от размера на масата, образувана от листата и цветовете на растенията. Аз торя скалнорастящите храсти тук-там с шепа рогов тор или малко компост (най-много литър на квадратен метър). На активно растящите храстови лехи можете да отделите около 50 грама съставен тор на квадратен метър през пролетта (ок. март/април). Или можете да им дадете около три литра компост на квадратен метър. По-бавно растящите храсти се нуждаят само от 30 грама или 1,5 литра. В средата на юни можете да ги наторите отново с втора, леко намалена доза.

В зеленчуковите градини определянето на количеството наторяване зависи от типа на растението, тъй като зеленчуковите растения могат да бъдат разделени на силни консуматори (вкл. зеле), средни консуматори (домати) и слаби консуматори (марули). Предлагаме ви няколко индивидуални препоръки за наторяване:

Слаби консуматори: Добавете 1 до 2 литра компост на квадратен метър и, ако е необходимо, допълнително азот (ок. 70 гр рогов тор на квадратен метър) и калий (ок. 35 гр калиево-магнезиев тор на квадратен метър).

Средни консуматори: Добавете 2 до 4 литра компост на квадратен метър и, ако е необходимо, допълнително азот (ок. 120 гр рогов тор на квадратен метър) и калий (ок. 70 гр калиево-магнезиев тор на квадратен метър).

Силни консуматори: Добавете 4 до 6 литра компост на квадратен метър и, ако е необходимо, допълнително азот (ок. 150 гр рогов тор на квадратен метър) и калий (ок. 100 гр калиево-магнезиев тор на квадратен метър).

Важно: Зелето, лукът и морковите не бива да се засаждат на места, които са наскоро облагородени с оборска тор. Засаждайте тези растения на такива места чак на следващата година. Има риск от нетолерантна реакция, тъй като някои оборски торове привличат мухи, чиито ларви могат да проникнат в растението.
 

Когато облагородявате тревни площи, обърнете внимание на следното (както вече споменахме в бюлетина „Специално за моравата”): Когато косите тревата, вие премахвате също и хранителни съставки от моравата: За всеки килограм отстранена окосена трева вие премахвате около 30 гр азот, 20 гр калий и 10 гр фосфор. Трябва да добавите тези хранителни вещества. Декоративните морави се нуждаят от по-малко тор в сравнение с тези, върху които се ходи или които са под стрес. Обикновено моравите се подхранват на всеки четири до пет седмици от март/април с последно есенно облагородяване за подготовка за зимата в началото/средата на септември. Но сега, когато на пазара вече има дълготрайни торове за морава и специални есенни торове, съществуват и разлики. Както споменахме вече няколко пъти, трябва да четете внимателно информацията от производителя на опаковките на торовете за моравата. Това може да помогне също за отговаряне на въпроса дали можете да използвате композитен тор, наместо тор за морава. Разгледайте съотношението на смесване на композитния тор – азот: фосфор: калий. За морави идеалното е 10:3:3-5.

Когато торите дърветата, трябва да се отнасяте различно към листопадните и вечнозелените. Техните годишни цикли на растеж са много различни и затова те се нуждаят от торене по различно време.

Листопадните се нуждаят от хранителни вещества основно в началото/средата на юни и след това около средата на юли до средата на август за втори порив за растеж. След това не бива повече да ги торите. По този начин на практика торите листопданите дървета за първи път през април (ок. 55% от годишната им нужда) и после през юни (45%). Цифрите варират леко за овошки и рози, които изискват разпределение от 50/50 или 60/40.

Вечнозелените се нуждаят от първите си хранителни вещества през май и втора, по-висока доза между края на юли и края на август, когато образуват шишарки. Затова разпределението на храната за вечнозелените е 35/65. 

Качеството на тора също зависи от нуждите на растението, т. е. масата, която образува всяко растение. За малките иглолистни дървета е достатъчно ок. 35 грама композитен тор на квадратен метър годишно; за поддържащо наторяване на дървета и храсти около 50-70 грама композитен тор на квадратен метър годишно, а за овощни дървета, рози и рододендрони можете да стигнете до горната граница и да добавите 100 грама на две дози. 

Обърнете внимание, че корените на дърветата трябва да имат достъп до хранителните вещества в посочените времена. Ако искате да използвате органичен тор, към посочените по-горе времена трябва да добавите периода на изчакване за разлагане.

Между другото:

Оранжерийните и стайни растения сега са във фаза на растеж, така че не забравяйте да ги торите редовно до октомври. Използвайте съответно храна за зелени растения за зелените и храна за цъфтящи – за цъфтящите. Втората съдържа повече фосфор, за да увеличи цъфтежа.