Често местните типични за района дървета приютяват повече видове насекоми в сравнение с „новите екзотични“ дървета, тъй като растенията и животните имат дълга история на съвместна еволюция. Наличието на повече и различни насекоми пък оказва влияние върху многообразието от местни пойни птици, хранещи се с насекоми.

Примери за типични местни дървесни видове в районите с умерен климат са върби, брези, габър, полски клен, офика, обикновени дървета, диви ябълкови дървета/ябълкови дървета, глог.

Като цяло широколистните дървета са по-населени от иглолистните.

Внимавайте за счупвания: Ако има опасност от счупване на клони, падащи стволове, може да вземете мерки, използвайки ножици за подрязване или триони!

Само растения, издържащи на сухота, ограничена светлина, дефицит на хранителни вещества, на кореновия натиск на дървото, могат да оцелеят в сянката на свободно стоящи дървета. Това са предимно горски трайни насаждения, включително лилии, папрати, див чесън, които са се приспособили uc; тези сурови условия. През пролетта, например, дървесните анемонии или чернодробните червеи използват светлината, филтрираща се през все още голите широколистни дървета, за да растат! Тези видове също понасят сухотата по-добре от другите. Северната страна на дървото и точно около ствола са особено трудни места за обитание, заради липсата на достатъчно светлина и влага. Бръшлянът е добре известно сенчесто растение, което също може да вирее при такива условия.

Външният кръг около ствола става малко по-влажен, където виреят растения като hostas, bergenias, geums, astilbes, heucherella и astrantias. Някои по-малки дървесни растения като махония или чемшир и дори някои декоративни треви могат да се адаптират към натиска на корените.

Тези, които желаят да засадят дървета в градините си, трябва да се образоват за различните видове корени. Дърветата могат да бъдат разделени на три различни коренови системи:

Дървета със странични корени: образуват широка коренова система близо до повърхността на земята. Само няколко странични корена растат вертикално в земята за по-добро закрепване. Тъй като корените обикновено не достигат до подпочвените води, тези дървета разчитат повече на дъждовна вода, като често я извличат от храсталака. Примери: кленове, смърчове, тополи и върби.

Дървета с корени: образуват дълбоки основни корени, които растат вертикално в земята и разчитат на подпочвените води. Примери: Овощни дървета като ябълки, череши, сливи, офика, борове и ели.

Дървета със сърцевидни (коси) корени: Формират вертикални и хоризонтални корени, създавайки сърцевидна коренова система, която осигурява тяхното водоснабдяване и закрепване. Примери: кленове, брези, липи, елши и букове.